Jul 28, 2007, 11:09 AM

ВЕЧЕН КОПНЕЖ

Poetry

603 0 0

Може би човек дошъл на този свят,
с копнеж, най-нежния, засмян!

И нека пази майчица света,
тачи, милее с душа и цветя!

Като светла сянка ти бъди,
само радост, песни донеси!

Нежна гръд закривай със криле,
трудност няма да ти се опре!

Сто причини виждай в лошите дни,
не ги повтаряй докато си жив!

С усмивка срещай утро, вечер, нощ,
те благодарят ти с поезия от БОГ!

Може би накрая човек ще разбере,
че живота е неизпълним копнеж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0