Jul 28, 2007, 11:09 AM

ВЕЧЕН КОПНЕЖ

Poetry

596 0 0

Може би човек дошъл на този свят,
с копнеж, най-нежния, засмян!

И нека пази майчица света,
тачи, милее с душа и цветя!

Като светла сянка ти бъди,
само радост, песни донеси!

Нежна гръд закривай със криле,
трудност няма да ти се опре!

Сто причини виждай в лошите дни,
не ги повтаряй докато си жив!

С усмивка срещай утро, вечер, нощ,
те благодарят ти с поезия от БОГ!

Може би накрая човек ще разбере,
че живота е неизпълним копнеж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0