Вечен спомен
носи се ухание на скръб и лъжа,
а мъглата донесла във мойта душа
причинява ми само безмерна болка.
Заради две тъмни очи
пропилях толкова много сълзи,
чух един куп долни лъжи
и загърбих всички свои мечти.
Заради една коварна усмивка
нямам вече вяра в любовта!
И сякаш на света
няма щастие за мен сега.
Опитах се Него да предпазя,
всичко направих, за да не го намразя,
а той продължи със свойте лъжи
уж от старание да не ме нарани.
Толкова болка аз изживях,
толкова истини най-после разбрах,
а той пак отказваше да си признае
и заедно да сме не спря да мечтае.
Е да, ала и любовта боли,
макар че болката не можа да ни раздели...
в сърцето ми той дупка остави
от лъжа, която не ще се забрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
И все пак-имам цялото време на света нали?