5.10.2008 г., 21:17

Вечен спомен

1K 0 7
Като черна котка прокрадва се в нощта,
носи се ухание на скръб и лъжа,
а мъглата донесла във мойта душа
причинява ми само безмерна болка.
Заради две тъмни очи
пропилях толкова много сълзи,
чух един куп долни лъжи
и загърбих всички свои мечти.
Заради една коварна усмивка
нямам вече вяра в любовта!
И сякаш на света
няма щастие за мен сега.
Опитах се Него да предпазя,
всичко направих, за да не го намразя,
а той продължи със свойте лъжи
уж от старание да не ме нарани.
Толкова болка аз изживях,
толкова истини най-после разбрах,
а той пак отказваше да си признае
и заедно да сме не спря да мечтае.
Е да, ала и любовта боли,
макар че болката не можа да ни раздели...
в сърцето ми той дупка остави
от лъжа, която не ще се забрави!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Красиво и чувствено и... уникално. Никой друг не може да се изрази като теб, защото няма хора, които да мислят еднакво
  • Прав си-лично мнение.Аз смятам,че не е нужно всичко което се оценява да бъде оригинално...за мен важното е да бъде от сърце!Лично мнение И все пак-имам цялото време на света нали?
  • Не харесах, съжалявам. Лично мнение - няма мелодичност, нито е оригинално като идея и изпълнение... Но имаш цялото време на света да се усъвършенстваш. Успех!
  • хареса ми.
  • Много хубаво,макар и доста тъжно.Напомни ми част от моя живот,отдавна забравена.И ти ще забравиш,когато срещнеш човека.Успех!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...