Вечер
Тиха нощ стои́ на прага,
даже вятърът избяга –
с тайнственост необяснима
тъмнината стана зрима...
Ти си толкова различна,
Ореолът ти прилича
и създаваш амосфера
на безбрежност и доверие...
Залезът над Океана
от небето е покана,
а вълшествата му скрити
са в прибоят и вълните...
Там, оттатък хоризонта
спряла е Луна огромна –
днес приела тя покана
да гостува в Океана...
... В тази вечер на покани
позволи ти волността ми –
да те поведа́ в Безкрая,
а Безкрайност няма – зная...
Спри, почакай!... В отдих кратък
просто погледни оттатък –
празно е във Необята
тъжно ще е за Душата...
Даже птиците когато
във инстинкти сбират ято
там партньора си избират
и гнездата си планират.
А във тази нощ щурците
със цигулките си скрити,
разпиляни из тревата
ще подгонят тишината...
Още вятърът остава
(той си духа за забава)
и ще продължи да духа
сам из тишината глуха...
... Дълго бяхме разделени
за това сега за мене –
просто дай една минута
на „подгонена кошута“...
– А в избухналата вечер
отдадеш ли ми се, вече –
значи, че Страстта човешка
няма да направи грешка!...
Що́то със душа избира
чудесата на Всемира,
а докоснатите тайнства
пълнят „Свя́тите пространства“...
Но различна е цената
дадена ни от Съдбата –
имаш ли, кажи́, за мене
ти минута лично време...
... Вечерта щом ни докосне
идва нощ, но със въпроси –
и дилема нерешима,
но е чудно че я има...
19.01.2022.
© Коста Качев Всички права запазени