19.01.2022 г., 18:49

Вечер

733 0 0

Вечер

 

Тиха нощ стои́ на прага,

даже вятърът избяга –

с тайнственост необяснима

тъмнината стана зрима...

 

Ти си толкова различна,

Ореолът ти прилича

и създаваш амосфера

на безбрежност и доверие...

 

Залезът над Океана

от небето е покана,

а вълшествата му скрити

са в прибоят и вълните...

 

Там, оттатък хоризонта

спряла е Луна огромна –

днес приела тя покана

да гостува в Океана...

 

... В тази вечер на покани

позволи ти волността ми –

да те поведа́ в Безкрая,

а Безкрайност няма – зная...

 

Спри, почакай!... В отдих кратък

просто погледни оттатък –

празно е във Необята

тъжно ще е за Душата...

 

Даже птиците когато

във инстинкти сбират ято

там партньора си избират

и гнездата си планират.

 

А във тази нощ щурците

със цигулките си скрити,

разпиляни из тревата

ще подгонят тишината...

 

Още вятърът остава

(той си духа за забава)

и ще продължи да духа

сам из тишината глуха...

 

... Дълго бяхме разделени

за това сега за мене –

просто дай една минута

на „подгонена кошута“...

 

– А в избухналата вечер

отдадеш ли ми се, вече –

значи, че Страстта човешка

няма да направи грешка!...

 

Що́то със душа избира

чудесата на Всемира,

а докоснатите тайнства

пълнят „Свя́тите пространства“...

 

Но различна е цената

дадена ни от Съдбата –

имаш ли, кажи́, за мене

ти минута лично време...

 

... Вечерта щом ни докосне

идва нощ, но със въпроси –

и дилема нерешима,

но е чудно че я има...

 

19.01.2022.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...