Вечер

Тиха нощ стои́ на прага,

даже вятърът избяга –

с тайнственост необяснима

тъмнината стана зрима...

Ти си толкова различна,

Ореолът ти прилича

и създаваш амосфера

на безбрежност и доверие...

Залезът над Океана

от небето е покана,

а вълшествата му скрити

са в прибоят и вълните...

Там, оттатък хоризонта

спряла е Луна огромна –

днес приела тя покана

да гостува в Океана...

... В тази вечер на покани

позволи ти волността ми –

да те поведа́ в Безкрая,

а Безкрайност няма – зная...

Спри, почакай!... В отдих кратък

просто погледни оттатък –

празно е във Необята

тъжно ще е за Душата...

Даже птиците когато

във инстинкти сбират ято

там партньора си избират

и гнездата си планират.

А във тази нощ щурците

със цигулките си скрити,

разпиляни из тревата

ще подгонят тишината...

Още вятърът остава

(той си духа за забава)

и ще продължи да духа

сам из тишината глуха...

... Дълго бяхме разделени

за това сега за мене –

просто дай една минута

на „подгонена кошута“...

– А в избухналата вечер

отдадеш ли ми се, вече –

значи, че Страстта човешка

няма да направи грешка!...

Що́то със душа избира

чудесата на Всемира,

а докоснатите тайнства

пълнят „Свя́тите пространства“...

Но различна е цената

дадена ни от Съдбата –

имаш ли, кажи́, за мене

ти минута лично време...

... Вечерта щом ни докосне

идва нощ, но със въпроси –

и дилема нерешима,

но е чудно че я има...

19.01.2022.