Вечер
В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът
и чезне в мрака самотата.
Докосвам те с любов, защото
споделяш с мене тъмнината.
Сънуваш бяла пеперуда,
уханието на цветята
и как танцуваш до полуда,
и тичаш боса по тревата.
А изгрева ще го пропуснем.
Кафе горчиво за наслада.
Ще те целуна, няма да те пусна.
С теб любовта е вечно млада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
