В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът
и чезне в мрака самотата.
Докосвам те с любов, защото
споделяш с мене тъмнината.
Сънуваш бяла пеперуда,
уханието на цветята
и как танцуваш до полуда,
и тичаш боса по тревата.
А изгрева ще го пропуснем.
Кафе горчиво за наслада.
Ще те целуна, няма да те пусна.
С теб любовта е вечно млада.
© Георги Стоянов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
