Наивниците се събуждат вечер
щом разумът им се успи.
Разяждащата самота ги прави уязвими,
мечти дълбаят в "умните" стени.
Загряват се от страст очите,
прихлупени зад клепки от мечти.
Зашепват устните незнайни думи
наречени "лъжи".
Тогава идва топла буря.
Задушна, пареща... и град.
Разбиват се парчетата тъй грубо.
Повалят всеки завет, страх и мит. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация