Вечер
Наивниците се събуждат вечер
щом разумът им се успи.
Разяждащата самота ги прави уязвими,
мечти дълбаят в "умните" стени.
Загряват се от страст очите,
прихлупени зад клепки от мечти.
Зашепват устните незнайни думи
наречени "лъжи".
Тогава идва топла буря.
Задушна, пареща... и град.
Разбиват се парчетата тъй грубо.
Повалят всеки завет, страх и мит.
От ледените късове боли.
Налагат и разказват за тревоги
Подтискани години... дълги дни.
В сълзи накрая се стопяват
и напояват раните от истини невидими.
Такава болка само вечер се изпитва...
Наивниците пак заспиват призори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
