Наивниците се събуждат вечер

щом разумът им се успи.

Разяждащата самота ги прави уязвими,

мечти дълбаят в "умните" стени.

Загряват се от страст очите,

прихлупени зад клепки от мечти.

Зашепват устните незнайни думи

наречени "лъжи".

Тогава идва топла буря.

Задушна, пареща... и град.

Разбиват се парчетата тъй грубо.

Повалят всеки завет, страх и мит.

От ледените късове боли.

Налагат и разказват за тревоги

Подтискани години... дълги дни.

В сълзи накрая се стопяват

и напояват раните от истини невидими.

Такава болка само вечер се изпитва...

Наивниците пак заспиват призори.