Вечер
Наивниците се събуждат вечер
щом разумът им се успи.
Разяждащата самота ги прави уязвими,
мечти дълбаят в "умните" стени.
Загряват се от страст очите,
прихлупени зад клепки от мечти.
Зашепват устните незнайни думи
наречени "лъжи".
Тогава идва топла буря.
Задушна, пареща... и град.
Разбиват се парчетата тъй грубо.
Повалят всеки завет, страх и мит.
От ледените късове боли.
Налагат и разказват за тревоги
Подтискани години... дълги дни.
В сълзи накрая се стопяват
и напояват раните от истини невидими.
Такава болка само вечер се изпитва...
Наивниците пак заспиват призори.
© Ина All rights reserved.
