jollyroger (Коста Качев)
1544 16
21.05.2015 г., 9:32 ч.

Вечер до Хеопсовата пирамида 

  Поезия » Друга
344 0 7

 

 Вечер до  Хеопсовата пирамида

 

Дочакала до Залезът и в него,

в космичната безкрайна нищета,

превита от разтапящата жега-

Пустинята се влачи към нощта...

 

Залязващото Слънце гасне бавно,

небето се обсипва със звезди,

пустинен вятър, спомени отдавна

изгубени през Времето, реди,

 

че всяка песъчинка тука помни:

строителите, властните жреци

и Фараоните богоугодни,

и нощните разбойници-крадци...

 

Угасващата светлина пилее

сега над Пирамидата лъчи

и всеки камък съграден във нея,

и очертан от Залезът личи...

 

В небесният си път и Богът-Слънце

дори в умората от Вечността,

сам, тук-таме всред пясъкът, и зрънце

от своя огън скрил е за нощта...

 

... А във безмълвието й (тъй величаво!)

от Пирамидата долита стон,

но няма го, във саркофага, тялото

на пожелал Безсмъртието фараон,

 

че Пирамидата, непроменена

в общение безумно със Смъртта,

подобно Черна дупка във Вселената:

погълнала е даже- Вечността...

 

Коста Качев,

Гиза

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??