Вечер в Страната на спомените...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича –
а в него ти завинаги си: Моето момиче!...
Ти помниш ли: как плахо прегърнати тогава
(за първи път във унес на сладостна забрава!)
вървяхме нѐя вечер сами във планината,
а ти си бе накичила със цветя косата –
и как Страстта ни грабна свалихме ли си дрехите,
и как от нея после, до днес не се отрекохме!...
И как, навярно в пристъп на временно безумие – ...