4.11.2009 г., 22:19 ч.
Вечерник
Един огромен облак
приклопи зачервеното око на слънцето.
Вечéрникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име.
На всяко ще измисли хубав сън.
Душата ми - вечéрник неповял.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хайде, Вечернико, повей!! Поздрав, Райсън!
-
Добро утро, Вечернико! От сън спомени няма!
п.п.: Ах, как човъркаш в душата, Райсън!
Бъди! -
Здравей Райсън!
...приказва си навярно Вятърът с приятелите Ветрове. Вечерникът е свил сред тях грижовните криле... -
И ти това правиш, измисляш хубав сън, хубави чувства навяваш.
-
вееш, вееш, и то как!
направо ни издухваш, Райсън! -
Не, не е така - чух как шепне !
-
е, как така "неповял"?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
