Algol (Мария Митева)
168 56
4.06.2024 г., 20:51 ч.

Вечерно, съкровено 

  Поезия » Пейзажна
210 2 6

Свещица последна догаря в тъмата
допиваш горчивата глътка живот,
дописваш мелодия странно позната,
доволен въздъхваш: Да бъде! Дано!

 

Оттатък съня ти безбрежно разкошен
усмивка разцъфва на устните ми.
Ти пак ще прошепнеш: Луна полунощна,
тревожната жажда най-после изтрий!

 

Но погледът зорък неспирно следи те
и дириш напразно секунда покой,
сърце разтуптяно не спира да пита:
Нима е възможно? Защо? Как? И кой

 

магия могъща над мен разпрострял е
и волния дух оковал е във плен,
но туй що усещам е тъй специално,
че в миг озарява най-мрачния ден.

 

На другия край на света замечтано
сред звездния танц, из ефира в захлас
едно със огньовете алени ставам,
мечтите ти сладки са в моята власт.

 

Сега ти нареждам: върви и създавай
вселени от нежност. И аз ще творя
реалност в съня ти, защото откраднах
частица вълшебство от твойта душа...

© Мария Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??