Часът да е 9, а може би 10 дори,
в камината огънят тихо пращи.
Разгръщам лист от книгата моя,
отпийвам, моля се аз да съм твоя.
 

Може би виното ми тихо нашепва,
а може би душата от ужас потрепва,
лежа върху овча кожа, почти на ръба,
сякаш садизъм е да желая вълка.
 

Още една страница и нова бутилка,
топлината в сърцето сякаш е билка,
лекувам се често, почти всеки ден,
от теб и душата ти хващам аз тен.
 

Не ми даваш нито мир, нито покой,
чувствам се като студент на запой -
почти мъртво пиян, влюбен до дупка,
уплашен да направи първата стъпка.

Дочетох главата, романа почти,
главата се вие, сърцето тупти.
С усмивка унасям се, сгушена аз,
играем ли карти, за друг казвам пас.