Jan 10, 2016, 8:16 PM

Вечерно време

  Poetry » Love
983 0 0

Часът да е 9, а може би 10 дори,
в камината огънят тихо пращи.
Разгръщам лист от книгата моя,
отпийвам, моля се аз да съм твоя.

 

Може би виното ми тихо нашепва,
а може би душата от ужас потрепва,
лежа върху овча кожа, почти на ръба,
сякаш садизъм е да желая вълка.

 

Още една страница и нова бутилка,
топлината в сърцето сякаш е билка,
лекувам се често, почти всеки ден,
от теб и душата ти хващам аз тен.

 

Не ми даваш нито мир, нито покой,
чувствам се като студент на запой -
почти мъртво пиян, влюбен до дупка,
уплашен да направи първата стъпка.

Дочетох главата, романа почти,
главата се вие, сърцето тупти.
С усмивка унасям се, сгушена аз,
играем ли карти, за друг казвам пас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...