Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал
и с мастило от страх си изплакал молитва.
Аз съм толкова вечна. Почти като смисъл
и почти като слънце, с което се свиква.
Аз съм малка сълза във случайна усмивка
и в беззвездно небе непонятният блясък.
Аз съм вечност, заключена в скална отливка.
Ще ме има, дори да ме стриеш на пясък. ...