diesto (Данаил Антонов)
974 521
20.01.2021 г., 1:02 ч.

Вечна раздяла. 

  Поезия » Любовна
376 0 5

Октомври не е точната причина.

По принцип есента е във душата ми.

Дъждът е само повод да си ида.

(Без друго от очите все валя.)

Недей да се виниш! Закономерност.

Светът е безнадеждно кръговратен.

Нещастен да си някак е модерно.

И болен от "сърдечна недостатъчност".

Вината си е моя. До трагичност.

Защо демоде съм, не разбрало, 

че теб и след смъртта си да обичам, 

и Оня свят вещае ни раздяла...

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оня свят може да бъде Луна, Марс... Не е толкова отчайващо...
  • Ох, Дани..
  • "Нещастен да си някак е модерно"...
  • "Защо демоде съм, не разбрало, " или "защоТО"?
    Не обичай спомени, те са минало и ако влагаш чувства в тях, ще те дърпат назад. А миналото не е живот.
    Не бъди демоде - живей!
    Изразяваш поведението и отношението на много хора, поздравления!
  • “ че теб и след смъртта си да обичам,
    и Оня свят вещае ни раздяла...”
    Дани, пътят до това прозрение е много болезнен... Но стигайки дотам, вече половината път към “излекуването” е извървян... Остава само да затвориш книгата... Успех.
Предложения
: ??:??