16.11.2013 г., 20:01  

Вечните въпроси

559 0 0

Вечните въпроси

 

Сега съм тук, къде ще ида после,

в бъдещето без успех се взирам,

защото днес, макар кипящ от сила,

аз всеки ден по мъничко умирам.


Но не след ден или година питам,

а тялото щом легне под земята,

кой оттук ще дойде да ме вземе,

къде ли ще се приюти душата.


За грешното, което съм направил,

ще се явя ли пред върховен съд,

а любимите потеглили отдавна,

ще чакат ли душата ми отвъд.


Ще ме върнат ли отново нявга тук

на този свят, сред тази шепа кал,

да се губя сред безплодни мисли,

да умирам - без да съм живял.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Развей Прах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...