Вечните въпроси

Сега съм тук, къде ще ида после,

в бъдещето без успех се взирам,

защото днес, макар кипящ от сила,

аз всеки ден по мъничко умирам.

Но не след ден или година питам,

а тялото щом легне под земята,

кой оттук ще дойде да ме вземе,

къде ли ще се приюти душата.

За грешното, което съм направил,

ще се явя ли пред върховен съд,

а любимите потеглили отдавна,

ще чакат ли душата ми отвъд.

Ще ме върнат ли отново нявга тук

на този свят, сред тази шепа кал,

да се губя сред безплодни мисли,

да умирам - без да съм живял.