Вечно лято

22.04.2016 г., 21:38 ч.

Поезия

361 0 0

Когато съм понякога сама -
рисувам сърца по изпотени прозорци,
изхранвам се с ябълки и мечти,
разхождам се по пътеки, ухаещи на смокини
и съчинявам детски имена
(адски съм добра).

Жаждата ми да-бъдем-неразделни е,
защото сме като море и вечно лято -
идеални заедно, ужасно скучни разделени.

Нещо кратко.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Вечно лято

Свързани произведения

Коментари

Предложения