Вечно лято

22.04.2016 г., 21:38 ч.

Поезия

387 0 0

Когато съм понякога сама -
рисувам сърца по изпотени прозорци,
изхранвам се с ябълки и мечти,
разхождам се по пътеки, ухаещи на смокини
и съчинявам детски имена
(адски съм добра).
Жаждата ми да-бъдем-неразделни е,
защото сме като море и вечно лято -
идеални заедно, ужасно скучни разделени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нещо кратко.

Вечно лято

Искате да прочетете повече?

Предложения