Вечно лято
523
0
0
Когато съм понякога сама -
рисувам сърца по изпотени прозорци,
изхранвам се с ябълки и мечти,
разхождам се по пътеки, ухаещи на смокини
и съчинявам детски имена
(адски съм добра).
Жаждата ми да-бъдем-неразделни е,
защото сме като море и вечно лято -
идеални заедно, ужасно скучни разделени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
