luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
1.12.2011 г., 6:25 ч.

Вечно млада 

  Поезия » Друга
1317 0 10

Вечно млада

 

Зад огледалото наднича бяла старост

и дебнешком се крие в мършавите клони,

пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,

а с всеки тъжен поглед светлината гони...

 

Заседнала е мълком във душата

и ядно плаче, и цели да те надвие,

но ако пролет дива вихри ти съдбата - 

на старата прокоба силите ще пие...

 

Бъди сега, ала бъди и по-нататък

мечта, създадена от хиляди криле,

лети в безкрай, животът никак не е кратък

и старост няма да познае твоето сърце...

 

Бъди душа, не просто онемяло тяло,

че граници не ще сломят духа,

дерзай, започвай като от начало

и ще си вечно млада, истинска жена...



© Радосвета Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??