Вечно млада
Вечно млада
Зад огледалото наднича бяла старост
и дебнешком се крие в мършавите клони,
пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,
а с всеки тъжен поглед светлината гони...
Заседнала е мълком във душата
и ядно плаче, и цели да те надвие,
но ако пролет дива вихри ти съдбата -
на старата прокоба силите ще пие...
Бъди сега, ала бъди и по-нататък
мечта, създадена от хиляди криле,
лети в безкрай, животът никак не е кратък
и старост няма да познае твоето сърце...
Бъди душа, не просто онемяло тяло,
че граници не ще сломят духа,
дерзай, започвай като от начало
и ще си вечно млада, истинска жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
