Dec 1, 2011, 6:25 AM

Вечно млада

  Poetry » Other
1.7K 0 10

Вечно млада

 

Зад огледалото наднича бяла старост

и дебнешком се крие в мършавите клони,

пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,

а с всеки тъжен поглед светлината гони...

 

Заседнала е мълком във душата

и ядно плаче, и цели да те надвие,

но ако пролет дива вихри ти съдбата - 

на старата прокоба силите ще пие...

 

Бъди сега, ала бъди и по-нататък

мечта, създадена от хиляди криле,

лети в безкрай, животът никак не е кратък

и старост няма да познае твоето сърце...

 

Бъди душа, не просто онемяло тяло,

че граници не ще сломят духа,

дерзай, започвай като от начало

и ще си вечно млада, истинска жена...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...