luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
Dec 1, 2011, 6:25 AM

Вечно млада 

  Poetry » Other
1335 0 10

Вечно млада

 

Зад огледалото наднича бяла старост

и дебнешком се крие в мършавите клони,

пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,

а с всеки тъжен поглед светлината гони...

 

Заседнала е мълком във душата

и ядно плаче, и цели да те надвие,

но ако пролет дива вихри ти съдбата - 

на старата прокоба силите ще пие...

 

Бъди сега, ала бъди и по-нататък

мечта, създадена от хиляди криле,

лети в безкрай, животът никак не е кратък

и старост няма да познае твоето сърце...

 

Бъди душа, не просто онемяло тяло,

че граници не ще сломят духа,

дерзай, започвай като от начало

и ще си вечно млада, истинска жена...



© Радосвета Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??