Вечно търсеща любов
На Б.и М. във Варна
Вървя по жълтите павета,
търся те в жълтите листа,
а дирите ти са тепета,
събрали само тишина.
Омръзна ми да ги катеря
и пак да слизам със сълзи,
не мога вече да треперя,
от студ душата ми се сви.
Вървя, блуждаят светофари
и в жълти светлини облян,
пресякох много булеварди,
кръстосах ги като на длан.
Откривах те в лица на други,
докосвах те на пристан друг,
усещах те със чуства чужди,
изплаквам те без стон, без звук.
Вървя по жълтите павета,
търся те в жълтите листа,
а дирите ти са тепета,
събрали само тишина.
Омръзна ми да ги катеря
и пак да слизам със сълзи,
не мога вече да треперя,
от студ душата ми се сви.
Вървя, блуждаят светофари
и в жълти светлини облян,
пресякох много булеварди,
кръстосах ги като на длан.
Откривах те в лица на други,
докосвах те на пристан друг,
усещах те със чуства чужди,
изплаквам те без стон, без звук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
