Вечно търсеща любов
На Б.и М. във Варна
Вървя по жълтите павета,
търся те в жълтите листа,
а дирите ти са тепета,
събрали само тишина.
Омръзна ми да ги катеря
и пак да слизам със сълзи,
не мога вече да треперя,
от студ душата ми се сви.
Вървя, блуждаят светофари
и в жълти светлини облян,
пресякох много булеварди,
кръстосах ги като на длан.
Откривах те в лица на други,
докосвах те на пристан друг,
усещах те със чуства чужди,
изплаквам те без стон, без звук.
Вървя по жълтите павета,
търся те в жълтите листа,
а дирите ти са тепета,
събрали само тишина.
Омръзна ми да ги катеря
и пак да слизам със сълзи,
не мога вече да треперя,
от студ душата ми се сви.
Вървя, блуждаят светофари
и в жълти светлини облян,
пресякох много булеварди,
кръстосах ги като на длан.
Откривах те в лица на други,
докосвах те на пристан друг,
усещах те със чуства чужди,
изплаквам те без стон, без звук.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
