Есен е. Душата стене!
И сякаш всичко от копринен цвят,
замира като нежно цвете,
в един сив и посърнал свят!
А моето цвете
не спира сега -
с две думи вечни -
да вдъхва искра.
И сякаш подпалва
заветния храм,
събирайки вовеки
любовта си, в една мъжка длан!
Посветено на Евгени Георгиев!
© Цвети Калинова Всички права запазени