Вечност
Ще отворя вратата. Ти влез.
Отърси се от светските грижи,
насъбрания гняв и от стрес.
Превърни се в прозрачен, наивен…
Аз не искам без думи да си.
А в мълчание ти събери ги.
Зад гърба си деня остави –
независим от страх и интриги.
Говори ми без звук и без глас,
но с мелодия звучна. Без ноти.
С нестихваща сила и власт,
мен спаси от житейски голготи!
В сърцето ми цвете посей,
разтопи ме в безмълвния шепот.
И в душата ми дълго живей,
докато аз се преселя в небето!
14-02-2016 г.
Д.В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
