Mar 12, 2016, 7:05 PM  

Вечност 

  Poetry » Love
456 0 13
Ще отворя вратата. Ти влез.
Отърси се от светските грижи,
насъбрания гняв и от стрес.
Превърни се в прозрачен, наивен…
Аз не искам без думи да си.
А в мълчание ти събери ги.
Зад гърба си деня остави –
независим от страх и интриги.
Говори ми без звук и без глас,
но с мелодия звучна. Без ноти.
С нестихваща сила и власт,
мен спаси от житейски голготи! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Random works
: ??:??