24.06.2018 г., 0:23 ч.

Вечност 

  Поезия » Друга
537 2 2

Минало и бъдеще се сливат
и днес е вече утре, а утре... то отмина.
Времето в илюзия се свива.
Безкраят е на Вечност бюлетина.

 

Звездите пеят симфония от истина
и не месеца, я в себе си събира.
Да молим се изгубва смисъла,
когато в тъмно, светлината не прозира.

 

Луната ли? Луната е двулика
и бялото, и черното събрала
сива е, когато е безлика
и все пак, повече изглежда бяла....

 

А сенките - физическа измама
само в светлина се виждат,
но ако плътността я няма
те също няма да прииждат. 
Е.И.

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??