25.08.2018 г., 22:04 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска, Друга
485 1 8

Аз целия ще се превърна в прах

и после ще разсея се в тревата.

Дали това ще е изкупен грях

или съдбовно – чакана разплата?

 

За свършеното зло или добро,

което се таеше във душата.

За всичко, дето вече е било

направено – ще има и отплата.

 

За силните и слабите страни,

за моята жестокост във борбата,

за радостните мигове дори,

за болката родена от тълпата.

 

И нека само, който се реши,

че прав е във живота, за нещата.

Той да запали първите искри

на огън сливащ мене със земята!!!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Надя, Владо, Албена! Поздрави от мен
  • Хубав замисъл...Поздравления, Дани!
  • "И нека само, който се реши,
    че прав е във живота, за нещата.
    Той да запали първите искри
    на огън сливащ мене със земята!!!"
    Много ми хареса, една интерпретация на Христовите думи: който е безгрешен пръв нека хвърли камък. Поздравления!
  • Да!
  • Така е Ели, независимо вярваме или не, трябва да живеем така, все едно го има! Него - там горе! Благодаря ти и поздрави!
  • "За свършеното зло или добро,
    което се таеше във душата.
    За всичко, дето вече е било
    направено – ще има и отплата."
    Хубаво е човек да вярва в справедливия съд Оттатък...
    Това убеждение ще контролира поведението му в земния живот...
  • Благодаря ти Марги! Поздрави и хубава седмица от мен
  • Мнооого е добро! Много!
Предложения
: ??:??