Вечност
Аз целия ще се превърна в прах
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро,
което се таеше във душата.
За всичко, дето вече е било
направено – ще има и отплата.
За силните и слабите страни,
за моята жестокост във борбата,
за радостните мигове дори,
за болката родена от тълпата.
И нека само, който се реши,
че прав е във живота, за нещата.
Той да запали първите искри
на огън сливащ мене със земята!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
