Вечност
Аз целия ще се превърна в прах
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро,
което се таеше във душата.
За всичко, дето вече е било
направено – ще има и отплата.
За силните и слабите страни,
за моята жестокост във борбата,
за радостните мигове дори,
за болката родена от тълпата.
И нека само, който се реши,
че прав е във живота, за нещата.
Той да запали първите искри
на огън сливащ мене със земята!!!
© Данаил Таков All rights reserved.
