18.08.2013 г., 20:32

Вечност в окото ми

527 0 0

 

Прашинка вечност влезе в окото ми,

не бързам да я вадя.

Аз съм сламка от сено в купа,

безкрайна сгъната диплянка

в блаженството от самота.

Обичам  изповедта на тревите

и на бездомните скали,

белите коси на орлите...

Благословен е оня, разбрал

дори и  дума

от метафората на Ницше.

Просто полудявам от щастие

когато осъзнавам, че Бог

не би бил Бог без мен и Заратустра.

Стаята ми е  пълна,

когато е пуста.

Нищо не съм загубила,

а все търся нещо.

Понякога си мисля, че откривам...

Нещо, което не зная!

Понякога с години търся

и ми е толкова хубаво, че не намирам.

Обикалям вкръга на Рая.

Докато един открива,

други са ехо, което се повтаря.

Изгревът и залезът са лица на Янус.

В началото на края

и края на началото се разтварят.

Люлея в прегръдка  Иисус и Юда,

разправям им колко сме измислени.

Четиридесет сребърника са жълти стотинки

за една целувка, която роди Бог

и препълни света схрамове.

Но тоя свят обречен  да бъде малък

ми убива като тясна обувка.

От думите сис мълчана вода

замесих  обредни хлябове.

Облякох нови дрехи,

разчупих ги със свещени ръце

и благослових  вечността

в окото си.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...