24.04.2018 г., 18:07

Вечността и аз

1.2K 2 4

Събудих се в съня си

И знаех ,че сънувам

Високо във небето

Под звезден водопад

 

Погледнах към ръцете си

И без да се страхувам 

На мислите потока спрях

И времето превърнах в прах

 

И затанцувах в тъмното

Със своето светлинно тяло

А музиката бе позната

Танцуваше със мен луната

 

Попитах я: Какво е вечност

А тя усмихна се с тъга

Замисли се и каза нежно:

Вечността е Тук и Днес – Сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dena Spyrou Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...