Събудих се в съня си
И знаех ,че сънувам
Високо във небето
Под звезден водопад
Погледнах към ръцете си
И без да се страхувам
На мислите потока спрях
И времето превърнах в прах
И затанцувах в тъмното
Със своето светлинно тяло
А музиката бе позната
Танцуваше със мен луната
Попитах я: Какво е вечност
А тя усмихна се с тъга
Замисли се и каза нежно:
Вечността е Тук и Днес – Сега.
© Dena Spyrou All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
