24 апр. 2018 г., 18:07

Вечността и аз

1.2K 2 4

Събудих се в съня си

И знаех ,че сънувам

Високо във небето

Под звезден водопад

 

Погледнах към ръцете си

И без да се страхувам 

На мислите потока спрях

И времето превърнах в прах

 

И затанцувах в тъмното

Със своето светлинно тяло

А музиката бе позната

Танцуваше със мен луната

 

Попитах я: Какво е вечност

А тя усмихна се с тъга

Замисли се и каза нежно:

Вечността е Тук и Днес – Сега.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dena Spyrou Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...