30.08.2021 г., 10:09

Вечността не стига

439 1 2

 

   Вечността не стига

 

Търся щастието,  радостта,

търся  любовта и красотата,

не, за тях не стигат вечността,

нощите и дните на земята.

 

Ако можеше сега в света

да живея много,  искам вечно!

Тези светли сини небеса

да запазя в мене е чудесно!

 

Всяка сутрин да изгрява ден,

песента на птици да ми носи,

ти да бъдеш винаги до мен

без съмнения и куп въпроси.

 

Да посрещам тъжната луна

и звездите, мигащи във мрака…

Не, не стига само вечността,

хубаво е някой да ме чака!

 

              Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...