Aug 30, 2021, 10:09 AM

Вечността не стига

  Poetry » Love
437 1 2

 

   Вечността не стига

 

Търся щастието,  радостта,

търся  любовта и красотата,

не, за тях не стигат вечността,

нощите и дните на земята.

 

Ако можеше сега в света

да живея много,  искам вечно!

Тези светли сини небеса

да запазя в мене е чудесно!

 

Всяка сутрин да изгрява ден,

песента на птици да ми носи,

ти да бъдеш винаги до мен

без съмнения и куп въпроси.

 

Да посрещам тъжната луна

и звездите, мигащи във мрака…

Не, не стига само вечността,

хубаво е някой да ме чака!

 

              Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....