Patrizzia (Надежда Ангелова)
2105 18322
15.08.2022 г., 8:06 ч.

Веднъж 

  Поезия » Философска
767 15 28

Цял живот ги събирам – обиди от камък по-тежки
и си мисля къде ли аз в свойта наивност греша?
А денят ми спасява се с тромави, хроми прибежки
и теши ме със стихове: — "Виж, оцеляхме, душа!"

 

Моят разум налага отдавна на чувствата вето,
его дрипаво нощем изкърпва раздрани крила.
Всеки камък – парченце от стълба – до гдето
само в сънища светли и в бели мечти съм била.

 

А когато се съмне прикрити са раните, с броня,
и с усмивка посрещам пореден от камъни дъжд.
Още вярвам в доброто. Михаля по друмите гоня
и си знам – ще го стигна! Макар и пред гроба. Веднъж.


 
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??