Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Aug 15, 2022, 8:06 AM

Веднъж 

  Poetry » Phylosophy
880 15 28

Цял живот ги събирам – обиди от камък по-тежки
и си мисля къде ли аз в свойта наивност греша?
А денят ми спасява се с тромави, хроми прибежки
и теши ме със стихове: — "Виж, оцеляхме, душа!"

 

Моят разум налага отдавна на чувствата вето,
его дрипаво нощем изкърпва раздрани крила.
Всеки камък – парченце от стълба – до гдето
само в сънища светли и в бели мечти съм била.

 

А когато се съмне прикрити са раните, с броня,
и с усмивка посрещам пореден от камъни дъжд.
Още вярвам в доброто. Михаля по друмите гоня
и си знам – ще го стигна! Макар и пред гроба. Веднъж.


 
 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Това, което душата премълчава »

3 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??