Веднъж
ВЕДНЪЖ
Веднъж живях, веднъж обичах,
веднъж се влюбих и веднъж сгреших!
Веднъж от Бога се отричах,
веднъж главата си сломих!
Веднъж ти казах, че обичам,
веднъж аз посветих ти стих,
веднъж във вярност ти се вричах,
веднъж от чашата горчива пих!
Веднъж без тебе се събудих,
веднъж със теб се чувствах сам.
Веднъж без тебе се усмихнах.
Свободен бях!... Сега го знам!
Веднъж умрях и преродих се
над черното... Над пропастта!
Отново силно заобичах
живота... хората... света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
