6.03.2011 г., 21:21

Величието да прощаваш

931 1 1

Големите прощават непростимото.

Големите понасят благородно.

Големите не търсят съвместимото.

Големите обичат самородно.


Великите не се гнусят от грозното.

Великите с мечтите си извайват.

Великите, отхвърлящи помпозното,

с човечността и с простотата смайват.


Величие е да простиш на себе си.

Величие е да си смел, но хрисим.

Да вярваш, че на някого потребен си,

чрез някого да бъдеш независим.

 

Простете ми, приятели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...