Mar 6, 2011, 9:21 PM

Величието да прощаваш

  Poetry » Civic
929 1 1

Големите прощават непростимото.

Големите понасят благородно.

Големите не търсят съвместимото.

Големите обичат самородно.


Великите не се гнусят от грозното.

Великите с мечтите си извайват.

Великите, отхвърлящи помпозното,

с човечността и с простотата смайват.


Величие е да простиш на себе си.

Величие е да си смел, но хрисим.

Да вярваш, че на някого потребен си,

чрез някого да бъдеш независим.

 

Простете ми, приятели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...