Велик е нашият войник...*
Велик е нашият войник...*
...а на България в земята,
във всяко село, всеки град,
във статуя от бронз излята
стои на главният площад
войник, във бойно снаряжение
замръзнал в хватката: „на нож”,
с едно върховно напрежение
натегнал цялата си мощ...
Под него на пиедестала
изсечени са имена
за вечна памет и прослава
на падналите във война...
Те неожънатите ниви,
ръкойки несъбрани в сноп
и трудни булки, не родили,
оставяли за в друг Живот...
Не се завръщали войниците
поели посред ден на път,
но все ги чакали вдовиците,
дори и минали отвъд...
Край паметниците притичвало
ранено Времето едва
и сутрин слънце ги напичало,
а нощем греела луна...
Във празник идвали тук хората
и слагали до тях цветя
и на Живота след умората
прекланяли се пред смъртта...
И младоженци тук, след църквата
и божията благослов,
са идвали с цветя за мъртвите
и да се закълнат в Любов...
... Изтича днес кръвта на Времето
в обезлюдените селца,
в тях няма вече булки бременни
и глъч на весели деца...
Във къщите полусъборени
се гонят нощем ветрове,
не са останали и спомени...
И кой ли да ги призове!..
Не бий камбана за вечерня
(и попа Бог го е прибрал)
и само, със забрадка черна,
кълне старица своя хал...
... Но на Архангелска задушница
среднощ, когато Господ спи,
събират се Душите-блудници
край паметниците сами...
И наборите се подреждат
отново във войнишки строй,
а Генералът ги повежда
със песен и с „ура” на бой.
И пак един Поет ще пише,
че „мъртвият не ни враг”-
преди куршум да го прониже
дошъл от близкият овраг...
... А паметниците излишни
стоят, когато няма кой
да дойде както в дни предишни
при тях... С цветя заупокой!..
И Времето, като от книга
за тях изтрива паметта,
но не във бой сега ги стига
за втори път без жал, Смъртта!..
02.06.2012. д-р Коста Качев
*„ Велик е нашият войник,
велик, велик.
Измокрен, гладен уморен
без отдих би се ден и нощ...”
Тая песен българските мъже минали през казармата
знаят по-добре от „Отче наш”...
Сегашното поколение не я знае, а с нея загива и българският боен дух!.. Правнуците на ония Войници,
отдавна са по широкия свят и възпитават децата си във
вярност на други народи. Жените вече се назовават с мъжки фамилии, завършващи на съгласна, а мъжете- фъфлят с двойно „фф” на края... Паметниците, заедно с Войниците- отдавна са забравени и Времето ги руши...
Бедна ми Българийо!!!
Всуе обесиха Апостола!..
Всуе загина Войводота!..
Всуе оставиха костите си по бранните полета Войниците!..
О, Господи: ние ли криво ти се молихме, Ти ли криво ни разбра!..
© Коста Качев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Великолепна поезия!
-
Възхитен съм от майсторството на стиха, съкрушен съм от печалната истина - откровение. Почти велико! Но какво ли знам аз, какво ли...
-
Благодаря! Велико и вярно! Пустеят селата и паметниците от миналото на един народ бавно и тихо се рушат. Страхувам се, че така тихо и бавно изчезва българският род ....
-
Много истини са казани тук – и за миналото, и за днешния ден.
Потресаващо!
Но не е само съдържанието, което придава стойност на тази великолепна творба. Аз оценявам високо стила – опростен, изчистен изказ, наситен със смисъл и емоция. Така убедително се говори, само когато човек казва дълбоко осъзнати и преживени неща.
Искрено се възхищавам, Докторе.
И препрочитам... -
Докторе, здравей! Чета те и ти се възхищавам. Велик беше нашият войник. Сега армия няма. Има платени служещи... на чужди интереси, разпилени по света. Какво правят там? Какъв дълг изпълняват? За кого и за какво умират? Мина 2 юни, докторе, мина делнично и вяло. И е радостно, че все пак този стих ще остане. Макар че - какъв смисъл?...
-
"Изтича днес кръвта на Времето
в обезлюдените селца,
в тях няма вече булки бременни
и глъч на весели деца..."
- - -
"О, Господи: ние ли криво ти се молихме, Ти ли криво ни разбра!..."
Господин Качeв, виe май сам нe знаeтe какво стe написал! НEВEРОЯТНА ИСТИНА! Пра-пра дядо ми e бил чeтник в чeтата на Бачо Киро, убит в Дряновския манастир в 9 днeвната майска битка. Пра-дядо ми Атанас Гeргиeв Паликрушeв умира в послeднитe 4 часа на Първата Балканска война - бил сe наглeдал на кръв в Амeрика, къдeто e работил за долари да купи ниви на дeцата си! Става санитар, умира от шрапнeл при опит да спаси Лeйтeнанта си... За останалитe няма да пиша - много са! Сeга сe скитам нeмил-нeдраг... Какво да кажа, можe би си e наша участ, а БОГ високо - Царя нe го e eня... Виe стe за скромно 6, и Ви го пиша! Поздрав за стиха, и eдна ТЪЖНА усмивка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
