17.06.2010 г., 16:37

Великден

872 0 1

Започнало със тези думи на Исая,
"Пред теб изпращам пратеника свой",
за да се сбъдне истината, тая -
за всички на света родил се Той.
Било отдавна, в Назарет далечен 
явил се на девица дух свещен,
в одежда бяла, искряща облечен,
й казал: "Син ще си имаш роден. 
Наречи го Иисус, такъв е заветът,
той е тук със мисия свята,
и ще даде на човека съвета
как да се спаси на земята."
И ето, родил се и после пораснал,
започнал да прави чудни дела,
той искал да види народа израснал,
и казвал на хората: "С мене ела."
И тръгнали някои, други решили,
че трябва от него да се отърват,
пъклен план набързо скроили,
завели Иисус при владетел Пилат.
Там произнесли присъда жестока,
на кръст да го разпнат и унижат,
за да се сбъдне казаното от пророка
и думите написани да важат.
И следва най-великото деяние,
от смърт се връща Той чрез възкресение,
издига се в небето кат' сияние,
за да даде на хората спасение.
Оттук нататък трябва много вяра
и обич трябва, трябва и смирение,
молитва свещена път ще прокара
към пълно и вечно опрощение.

Нарича се денят Великден затова, 
не за яйцата и козунаците,
заради написаните слова
и от Него знаците...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достъпен и "лесносмилаем" стил! Като на разказвач на приказки

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...