Великото преселение...
Творецът сам разбрал: не е възможно
да размножава хора от пръстта,
а Дяволът го обвинил в безбожност,
защото вплел в Живота и Страстта...
Тогава Бог решил, че да насели
Земята долу с живи същества
са тесни вече Райските предели-
(било му ясно от преди това)
и сам отворил Той светите двери,
а хората поели с радост там,
че всеки би могъл да си намери:
любов и страст, убежище и храм...
И после вече всички живи твари,
докоснати в божественият час,
се втурнали във луда надпревара
да се множат обсебени от страст...
А тя: и еднодневните мушици,
и всеки звяр във гъстите гори,
и литналите във простора птици-
събирала в любовните игри...
... И заживели хората щастливо,
избирали сами: какво е грях...
Земята изведнъж се оживила
и станала тя дом и храм за тях...
... Но някъде във родовата памет,
в рудиментарен някакъв неврон,
в живота си неосъзнато пазят
заветите от старият канон
и не признават, ала си мечтаят,
когато изживеят тук, страстта:
да могат пак да се завърнат в Рая-
в отвъдния живот през Вечността!...
Коста Качев,
27.09.2014.
© Коста Качев Всички права запазени