7.11.2018 г., 9:57

Венчавка

959 0 3

 

Тихи морски вълни -
пелена във краката ми,
а морето шепти 
и целува ръката ми.
Пак ме мами на сън
да препускам в безкрая.
Светлосиният блян
от душата омаян.
А денят ме венча
със мечтата политнала,
с една морска вълна
във краката притихнала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря Яна, Веси От сърце ви благодаря
  • Разкошно стихче! Поздравления и от мен!
  • Копринена нежност и десетки емоционално наситени картини, нарисувани с невидима четка пред погледа на читателя... точно това виждам и усещам тук. Поздравления, чудесно стихотворение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...