Вендета
Не искам да си спомняш, за мене –
да беше ме вдишвал, до теб като бях!
Недей да заставаш пред мен, на колèне –
с прошката моя, да откупиш свой грях!
Не ме чакай на прага с цветя!
По телефона недей да ме търсиш!
Да бе забелязвал – как плача в нощта,
когато от Нея, се връщаше!
Недей да ме молиш, със сълзи в очи
да се върна за ново начало!
Сърцето отдавна, за тебе мълчи
и трепета в него – умрял е!
Не смей! Не смей, да ме сънуваш –
ще се изгубиш, в погледа ми празен!
Дори насън, да ме любиш и целуваш,
студенината ми – ще те смразява!
От мен открадна, без да се свениш,
ядрото на душата ми – сърцето...
После, стъпка го... и ще гориш –
на собствената клада – от Вендета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
