Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
24.06.2008 г., 12:34 ч.

Венеция 

  Поезия
2984 1 28

 

Понякога мечтая за Венеция,

но не онази с вехтите претенции,

а гордата република на дожите -

светът на артистизма и велможите.

 

В съня си виждам как пристигам с лодката

в града, издигнат на стотина острова

романтика в морето от баналности,

далеч от всички днешни тривиалности.

 

Дивя се на чудатите му улици -

с нозе по тях пристъпят само лудите.

Останалите чакат ги гондолите -

каретите на смелите и волните.

 

Поемам по Канале гранде плавайки,

в кръвта му синя древен пулс долавяйки.

Край мен летят мостове и базилики,

дворци, от морска пяна въплътили се.

 

Отнякъде звучи вълшебна музика,

като че тук са се събрали музите.

Цигулките проплакват през еоните -

Вивалди композира си "Сезоните".

 

Пристанището е в зората мораво.

На Марко Поло там отплава корабът -

една черупка малка, но изпълнена

с немирен дух и куп мечти покълнали.

 

Почива в мощите си калдъръмени

площад Сан Марко, с неговите гълъби,

и щом по мене кацат, чувствам искрено -

за първи път свободен съм наистина.

 

Дори един от своите затворници -

последният от онзи род любовници -

не удържа на този град килията.

Но с Казанова любовта отиде си...

 

Когато пада вечерта, изпълват се

със шарени тълпи пресечки мънички

и в карнавала аз надявам маската,

най-сетне истинския мен показваща.

 

На вихъра на страстите покорен съм:

запявам серенада под прозореца

на свойта Жулиета несънувана -

тя кърпичка ми хвърля на сбогуване.

 

За сетен път от Моста на въздишките

поглеждам на водата плетениците -

ажурни като цветните стъкларници,

красиви, но и също тъй нетрайни са.

 

Защото зная - този град обречен е:

потъва в суетата ни Венеция.

И като в черна катафалка спускам се

с гондола към началото на утрото...

 

© Ивайло Динков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??