Вените на спомена
Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин,
с разплакани от болка ноти.
Горчив като настойка от пелин...
По котешки – с безброй животи..
Въпросът е доколко ще тежи
онази липса в твърдите ти длани,
която има навик да боли
със звук отчаян на безброй камбани.
Ще те запомня. Знаеш го, нали?
Ще бъде с мисълта за кървав залез,
коктейлни стриди, глътката Шаблѝ,
танинът в него и дъхът ти парещ.
С отровата на цялата любов,
страстта стаена в крехките ни нерви,
ще помня мимолетния възторг,
че в този миг до болка сме си верни.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
Прочетох с удоволствие, Жени!
