13.05.2023 г., 9:38

Верен приятел

994 0 7

 

Не страшна е смъртта приятелю

по страшно е забвението

от живия живот, създателю

от паметта на поколението.

 

По страшно е да те забравят

че нявга ходил си и ти по таз земя

или пък недай си боже да намразят,

в който са те срещнали, деня.

 

Че дишали са заедно с теб

че яли са ти хляба черен

че имали са тоз късмет

да са с приятел истински и верен.

 

Затуй, благодаря за всеки ден,

в който някой още ме обича

макар да знае, че и дявола живее в мен

и въпреки това от мен не се отрича.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...