May 13, 2023, 9:38 AM

Верен приятел

995 0 7

 

Не страшна е смъртта приятелю

по страшно е забвението

от живия живот, създателю

от паметта на поколението.

 

По страшно е да те забравят

че нявга ходил си и ти по таз земя

или пък недай си боже да намразят,

в който са те срещнали, деня.

 

Че дишали са заедно с теб

че яли са ти хляба черен

че имали са тоз късмет

да са с приятел истински и верен.

 

Затуй, благодаря за всеки ден,

в който някой още ме обича

макар да знае, че и дявола живее в мен

и въпреки това от мен не се отрича.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...