dodic (Деян Димитров)
266 1705
16.07.2009 г., 14:46 ч.

Вероятност 

  Поезия
1202 0 16

Небето със едно око от лава

наднича през прозрачното перде.

А рано е. Тъй рано е да ставам,

когато от тавана бял - лице

усмихва се. Очите го рисуват,

и мислите ми му прибавят цвят.

Една жена от свят несъществуващ

нахлува във реалния ми свят.

Пристига тя във цялата си хубост

със своя лик деня да озари.

И мисля си: Това е явно лудост!

Сънувам със отворени очи!

Но тя е там, над мен и се усмихва.

Разпуснала е своите коси.

Лицето й към моето надвисва

и само миг - и ще се долепим.

И само миг - и сякаш ще усетя

устните по мене да горят,

ласките й топли на ръцете,

в мене да пробуждат любовта.

 

Но премигвам и клепачи я открадват.

Остава само белият таван

и чувството, което в мен подклажда

усмивката, защото знам,

че утре вероятно ще я срещна!

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??